Защо християните се делят на католици и православни?

След историческата среща на папа Франциск и патриарх Кирил в Хавана - популярно за основните разлики между двете църкви

24
прочитания
От
JILO.BG
  • © AP Photo/Thanassis Stavrakis

Разколът или разделянето на християнството на Римо-католическа и на Православна църква, наречено още Великата схизма, било окончателно оформено през 1054 г., макар че и доста преди това са се водили спорове от обредно, догматично, етично и пр. естество. 

Сред догматичните разлики има няколко много съществени. Едната е за т.нар. филиокве (Filioque). В православието символът на вярата Светият дух изхожда от Отеца, а в католицизма - от Отеца и Сина. През 1014 г. "филиоквата" била официално утвърдена като догма от папа Бенедикт VIII, което станало една от причините за разкола. От гледна точка на православието тази догма изкривява учението за Светата Троица. 

© Валерий Шарифулин/ТАСС

Непреодолимо различие между двете църкви е отношението към основите на вярата. Католиците утвърждават, че може да се приемат нови догми и допълнения към светите писания. Православната църква е категорична, че християнското учение не може да се изменя. 

Важно различие е схващането за непорочното зачатие на Дева Мария. Католическата догма твърди, че в момента на зачатието Богородица е била освободена от първородния грях за сметка на бъдещите изкупителни заслуги на Христос. Православната учи, че Богородица е била като всички хора, макар да нямала лични грехове. Спасението й от последствията на първородния грях станало възможно после, след изкупителната жертва и възкръсването на Христос. Католическата църква утвръждава, че "Дева Мария е била взета на небето с дух и тяло". Православната учи, че Богородица е умряла естествено, но по силата на своята святост се е възнесла на небето първа сред смъртните.

Друго непреодолимо различие е догмата за непогрешимостта на римския папа, когато се произнася по верски въпроси. Освен това двете църкви нямат общо разбиране и за върховенството на понтификата като глава на цялото християнство, което било провъзгласено през 1870 г. на първия ватикански събор. 

© AP Photo/Alessandra Tarantino

Индулгенцията и чистилището. През Средновековието в католическата доктрина се утвърдило учението за свръхзаслугите. То приема, че съвкупността от добрите дела на Христос и всички светци трупат своеобразен "запас от заслуги", който църквата може да "пренасочва" за опрощаване на грехове. Оттука идва учението за индулгенциите. Православната църква отрича каквито и да било свръхзаслуги и още пък повече възможността някой да се разпорежда с тях. 

Според католическата доктрина починалият християнин, обременен с "леки" грехове, не може веднага да попадне в Божието царство и се подлага на временно наказание в "чистилището". Неговата окончателна съдба след смъртта се решава от Страшния съд. Православието отрича чистилището, а така също не дели греховете на леки и тежки. Веднага след смъртта съдбата на православната душа се решава в т.нар. митарства, а молитвата на отделни християни и цялата църква може да измоли Бог да помилва. И тук окончателното решение за вечно проклятие или вечно блаженство идва от Страшния съд. 

Църковният календар. Католическата църква използва в богослужението си Григорианския календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 г. В православната действа Юлианската система на летоброене (древноримски календар, доработен във Византийската империя). В основата му е изчислението на ежегодното празнуване на Пасха. При използването на грегорианския календар християнската Пасха може да съвпадне с юдейската, което недопустимо. С точност юлианският календар се спазва в Йерусалимската, Сръбската, Руската и Грузинската църкви. В останалите богослужението е по Григорианския, но така или иначе датата на Пасха и свързаните с нея празници се извеждат по юлианската система.

© EPA/TONY GENTILE/POOL

Други различия от църковното ежедневие на двете църкви. Православната църква се състои от самоуправляеми автокефални национални църкви.  Римо-католическата е обединена в единна система, коато е подчинена непосреддствено на римския папа.

В православните храмове олтарът е отделен от общата част с иконостас. В латинския обряд олтар се нарича самият престол, разположен по правило в откритото пространство на храма. Освен това в католическите църкви има пейки, на които вярващите седят по време на служба. За православието, напротив, е важно пред молещия се да има достатъчно празно място за поклони. По време на молитва православните се прекръстват от дясно на ляво, а католиците - от ляво на дясно.

Тайнството на миропомазването в православието върви заедно с кръщението. При католиците то се дава по-късно, при достигане на съзнателна възраст от 13-14 г. и се нарича конфирмация. 

Свещениците на православната църква могат да се женят, докато за католическите е задължително безбрачието. 

© Валерий Шарифулин/ТАСС

Личности: 

Тагове: 

Още от Кошер
.