Дъщерята на президента скандализира обществото: Целува се с колежка

0

Щерката на президента Радев – Дарина все по-често дефилира в публичното пространство, а причината са провокациите, които прави от театралната сцена, където очевидно тя е във вихъра си, пише Блиц.

Дарина Радева за пореден път разбуни духовете, след като наскоро в социалните мрежи се появи нейна снимка, на която се целува уста в уста със своя колежка от НАТФИЗ. Фотосът е направен за реклама на новата театрална постановка с участието на Радева, която трябва да се състои на 9 декември в София.

През следващия уикенд ще бъде излъчен и филмът спектакъл „Сад. Игри по време на апокалипсис“, чийто режисьор е Касиел Ноа Ашер. В проекта участват актьорите Мартина Апостолова, Йоана Димитрова, Дарина Радева, Яра Ходкевич, Паоло Лалев, съобщават организаторите.

В един дъждовен ден група млади актьори се събират за репетиции на пиесата „Мадам дьо Сад“ от Юкио Мишима. Светът навън е обхванат от предчувствие за настъпващ апокалипсис. Актьорите се впускат в хипнотично изследване на страстта, порока и лицемерието в едно общество, чийто морал е дълбоко подозрителен.

Постепенно личните им взаимоотношения се сливат с тези на героите от пиесата. Репетиционната се превръща в затвор, а невинните им игри – в смъртоносни. Ще има ли някога премиера на този спектакъл – не знаем. Времето е изчезнало. Време няма, пишат още организаторите.

Мишима пише „Мадам дьо Сад“  през 1965 г. Пиесата е поетична лексика, ексцентричен драматургичен подход и смесване на японския и западноевропейския стил. Героите изпитват копнеж за власт, красота, еротика и смърт.

„Мадам дьо Сад“ се откроява със силно застъпени политически тематики, изключително актуални за събития и процеси случващи се в съвременния свят, разказват от екипа на „Сад. Игри по време на апокалипсис“. Интерпретации на пиесата правят Ингмар Бергман, Майкъл Грандидж, Алфредо Ариас.

Юкио Мишима е роден в Токио през 1925 г. Творчеството му обхваща стилове като поезия, есета, кабуки, кино, романи. Негови са книгите „Златния Храм“, „Пролетен Сняг“, „Пет признака за упадъка на Бога“ .

Мишима е номиниран три пъти за Нобелова награда за литература, но никога не я получава. Юкио Мишима умира през 1970 г., извършвайки ритуално сепуку.

Проектът „Сад. Игри по време на апокалипсис“ се осъществява с подкрепата на Министерството на културата. Оператор е Димитър Стратев, който е автор и на монтажа. Музиката е на Емилиян Гацов – Елби, аудио постпродукцията – на Алек Стойков, а цветните корекции – на Любомир Балабанов.

Прегледана: 132958

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече