Зловещо! Проклятието на „Рязаният поп” застигна отец Боян Саръев

0

Почти 25 години след излизането на скандалният роман на писателя Христо Стоянов „Рязаният поп”, прототипът на главния герой от Родопите – отец Боян Саръев,  напусна белия свят след тежко чернодробно боледуване. Той си отиде в последните дни на декември 2023 г., малко след Коледа.
 
Приживе свещеникът бе възприеман едва ли не като светец, който знае за всяка болка билка, милее за българщината, покръства българските мохамедани с нашенски имена и смело ги вкарва в лоното на християнската вяра. Не на същото мнение е писателят Христо Стоянов, който още през 90-те се прочува със скандалните си романи „Скритият живот на една помакиня” и продълженията на помашка тема – „Рязаният поп” и „Братът”.

Той е категоричен, че зад черното расо на Боян Саръев се крие „едно обрязано ченге на ДС”, което под формата на християнизация гледа да се окъпе в славата на фалшив герой с фалшиви подвизи, защото българските мохамедани винаги били българи, а това, че не изповядвали христовата вяра, не било причина да сменят имената си.

„Този човек не християнизира помаците, той просто ги преименува, защото 90%  от тези, които уж е кръстил, са приели български имена, но на ислямския принцип на именуването. Те са Карамфил, Бисер, Седеф… За да може да гъделичка българското национално мислене, Саръев казва: „Аз българизирам помаците”.

Освен това Саръев превърна една черква в хотел – „Свети Йоан Предтеча” има хотелска част. Манастирът може да има хотелска част, но не и черквата. Нека някой да го попита защо е уволнен дисциплинарно от милицията и не е ли лежал след това в психиатрия, за да избегне съдебно преследване. Помолил ли се на Господ да му прости греховете?!

Попитах Боян Саръев: „Отче, колко бодигардове е имал Христос, след като ти ходиш със седем”, а той ми отговори: „Ами, дванадесет” и се наведе да си пие ракията. Заради такива като Боян Саръев съм атеист. Неговото християнизиране си е чист бизнес”, разказваше в свои интервюта Христо Стоянов.

Той беше на мнение, че истината трябва да се знае от идните поколения. В онези времена било трудно да бъде представена в чиста форма. За това избрал литературните похвати, като спестил истинските имена на героите.

Саръев избягвал словесните двубои с писателя. В крайна сметка прокуратурата в Смолян образувала дело срещу писателя за трите му романа, които били квалифицирани като порнографски. Причината за това била употребата на думата „сперма”. Последвала тройна експертиза от БАН, която потвърдила порнографията в книгите.

За отмъщение помаците причакали Христо в Стоянов центъра на Смолян и му теглили як пердах – избили му всичките 32 зъба. В онова време той работел като репортер и кореспондент на вестник „Новинар”. Делото приключило поради наличието на недостатъчно доказателства за сексуална възбуда, но на писателя му било забранено да напуска града. Така местните жители го „мачкали”, както им хрумне, без да има шанс да избяга и да се спаси.

След серията романи, посветени на жителите на Родопите, авторът им се насочил към писане на по-съвременни теми. Оженил се и заживял в морската ни столица Варна. Боян Саръв не бил сред приоритетите му, нито греховете, които тежели на божия наместник.

Сред най-ярките застъпници на отеца беше разстреляният през август 2023 г. Алексей Петров. Двамата с Боян били нещо като братя и имали сходна съдба – били родени в мохамедански семейства, носели мюсюлмански имена, но в определен момент от живота си като по чудо решили, че трябва да са българи. Така Асан Ибримов Омеров се прекръстил на Алексей Петров, макар че според слуховете до последно да притежавал различни документи за самоличност и с двете си имена. За помашкото име на отеца не се знае и не се говори нищо.

Преди няколко години Боян Саръев бе на път да изпадне в немилост от своите колеги в Хасково и Кърджалии, които го набедиха, че е турски шпионин, който играе по свирката на Лютви Местан. Двамата се срещали в заведение в двора на църквата на отеца в кърджалийския квартал „Гледка” и намирали общ език за благи приказки, свързани с бъдещето на региона. На всички правело впечатление, че попът, инсталиран от службите по комунистическо време в Кърджалии, рязко се замогнал в годините на демокрацията. Той подпомагал строежа и възстановяването на храмове, оформил собствен хотелски комплекс, което нямало как да не се набие в очите на местните жители. Стигнало се до там, че отчетата искали да го анатемосат, но все пак Боян извадил стабилни връзки и се оказал завинаги „циментиран” на свещеническото си място.

„Уикенд“ припомня, че Боян Саръев е роден на през 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско, в семейството на мюсюлмани, но приема християнството по своя воля и желание. Завършва милиционерското училище в Стрелча, а след това дълги години работи като сержант от милицията в Крумовград и София. През 1985 г. се дипломира в школата на МВР в столичния квартал „Симеоново”. Започва работа в завод „Електрон”. Същевременно се увлича по християнската религия и през май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а после за свещеник в Пловдивската епархия. Църквата „Успение Богородично” в Кърджали става постоянното му работа място.

Отец Боян Саръев е женен. Дъщеря му завършва генно инженерство, а синът му върви по неговите стъпки и следва в Духовна семинария. Автор е на книгата „Гласът на викащия в пустинята”.

Свещенослужителят почина на връх Стефановден – 27 декември в кърджалийска болница, където бе приет за лечение дни по-рано. За цяла България той ще остане в историята като Кръстителя, чиито проповеди до последно пълнеха църковните храмове.


Прегледана: 83800

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече